Каква е тази игра?
Играта „Мистериозно убийство“ (на английски: Murder Mystery Party) е жанр интерактивна социална игра, в която участниците влизат в роли на герои, замесени в престъпление, обикновено убийство, и заедно се опитват да разкрият кой е убиецът. Играта съчетава театралност, логическо мислене и социално взаимодействие.
Как започва всичко?
Първите вдъхновения за формата идват през 1920-те години от популярността на криминалните романи, особено тези на Агата Кристи – кралицата на мистерията. Книги като "Убийство в Ориент Експрес" и "Смърт край Нил" поставят основите на класическия whodunnit (кой го направи?) сюжет.
Няма един конкретен човек, който да е "измислил" жанра, тъй като той е естествено продължение на криминалната литература и театралната традиция. Но за комерсиализацията и съвременния формат голям принос имат Decipher Inc. с тяхната поредица "How to Host a Murder".
Първите "ролеви" версии – 1930–1940 г.
В богатите среди на Англия и Америка, особено в междувоенния период, висшето общество започва да организира тематични вечери, вдъхновени от криминалната литература. Това са били полу-импровизирани вечери, където домакинът раздава роли на гостите, а един от тях е убиецът.
Комерсиализация и първите настолни игри - 1970–1980 г.
През 1980 г. излиза първата официална игра от типа „murder mystery party game“, наречена "How to Host a Murder", създадена от американската компания Decipher Inc. Тези игри се продавали в кутии и съдържали сценарии, герои, улики и инструкции. Форматът бързо се популяризира в САЩ, Великобритания и Канада.
Днес
Играта се играе по целия свят – в частни домове, хотели, корпоративни събития, дори по време на вечеря в луксозни влакове или кораби.
Има теми от всички епохи – от викториански Лондон до мафията на 30-те, до научна фантастика.
В България
Поредицата игри "Мистериозно убийство..." на Studio KOI са първите игри от типа murder mystery, изцяло на български език, с български герои и сюжет. Игрите бързо набират популярност и в Studio KOI вече работим по следващите в поредицата.
